Заплащането съответства на заплатите в тази сфера. Ясно е, че винаги може и повече. За стандартите на България, предвид ниските изисквания за образование и опит и нормалното работно време по трудов договор заплатата си е нормална. НИКОЙ във фирмата не кара служителите да работят извънредно без това да бъде заплатено допълнително. А като става на въпрос и за извънреден труд - никой не е принуждаван да остава. Защо някой не остава, когато е нужно, се коментира само от гледна точка на КОЛЕГИАЛНОСТ, на която се държи във фирмата предвид това, че се опитваме да бъдем ЕКИП. Документацията в Сторе ЕООД се следи доста стриктно. Да, изискваните документи за започване са около 50лв, за което фирмата не носи никаква вина - не тя определя цените за документите. Оттам нататък обаче никой не работи без договор и определено не съм чула да се изисква молба за отпуска вместо болничен. Относно този сорт документация фирмата наистина е изрядна и се грижи всичко да е според законите на Република България. Служителите биват укорявани публично на общи събрания, но като цяло крещенето не се включва като обичаен метод за комуникация. Не че никой никога не е бил овикван във фирмата, но това е по - скоро изключение, отколкото правило. Все пак за фирмата работят хора и се случва някой да си изтърве нервите - дали колега, дали началник не е от значение. А и целта на публичното обсъждане на грешки е да се предотврати тяхното допускане и от други служители на фирмата; за да се знае, че определен род постъпки не са допустими или по други причини, които са важни. Глоби има, не може да се отрече, но те съответстват на нанесените щети. Ако си допуснал грешка за 1000лв. в крайна сметка фирмата не е длъжна да страда заради теб и да, ти ще си извадиш тези пари от джоба. Но глоби не се налагат просто ей така и с тях не се цели фирмата да забогатее на твой гръб. Атмосферата в офиса е приятна. Хигиената е на ниво. Поне аз като чуя думата склад не си представям тези чисти и спретнати помещения, на които се радваме в Сторе. Обстановката наистина е неформална. Свободно се комуникира с всеки един човек във фирмата, включително и шефа. Никой не парадира с това на какво ниво е във фирмата. Огромен плюс е, че постоянно се следи за това как върви работния процес и какви проблеми срещат служителите. Взима се предвид какво ни затруднява и винаги, когато е възможно, биваме улеснявани. Мнението и идеите на служителите се изслушват и се взимат предвид, но разбира се не винаги се одобряват, като се посочва непременно защо са или не са приети. Екипът като цяло е страхотен. Навярно и лицемерието, и клюкарстването не са ни чужди, но определено колегиалният кръг е приятен. Винаги ще се намери кой да ти бутне едно рамо, като имаш нужда от помощ; всеки ще ти отговори на току - що изникналия в главата ти въпрос, а ако не може сам ще те насочи към друг човек или ще се втурне да търси с теб отговора. В отдел Логистика определено забавлението е част от работния процес, което е огромен плюс, стига да не ти е необходима гробна тишина, за да свършиш нещо. Физическото натоварване като цяло не е ниско, но определено не е нещо непосилно. Психическото натоварване предпочитам да не коментирам, тъй като много зависи от теб самия до колко ще позволиш работата да те натоварва и да ти влияе. На мен ми харесва динамичното ни ежедневие, наличието на някакво разнообразие. За мен офисът не е на чак толкова неудобно място, но все пак повечето колеги, пътуващи с градски транспорт сменят поне две превозни средства, за да стигнат до дома си, така че това като цяло е лек минус. Фирмата се развива; инвестира се в нейният прогрес и предлага условия за дългогодишна заетост. Другото прекрасно нещо, което аз намирам при нас е, че никой не бива уволняван просто ей така, защото някой не му се кефи. На всеки биват давани доста шансове да започне да се справя с работата, мести се по други отдели, ако се сметне, че там ще му пасне повече работата и като цяло се проявява много голяма търпеливост към новите служители, докато се намери точното място за тях. Аз, за съжаление, не разполагам с особено критичен ум. Работата ми харесва много и ми е трудно намирането на негативи, тъй като ми правят само моментно впечатление и не ги взимам присърце. И все пак има някакви неща, които мога да посоча. Понякога се набляга твърде много на това какво НЕ се е случило (а е трябвало), какво НЕ си направил (а е трябвало), какво си направил ГРЕШНО. Понякога се говори за конкретен човек, друг път за цял отдел. В един момент се получава насаждане на чувството, че нищо не си свършил или че целият отдел нищо не е направил, а дефакто не е съвсем така. И хората, които са положили старание максимално количество работа да бъде свършено в крайна сметка се чувстват неоценени. Друго ще да бъде, ако между негативите все пак се намери място и за суперлативите - защото все пак ако даден човек или отдел тотално не си върши работата, то се предполага че трябва да бъде уволнен и няма защо да се полага старание да му се правят забележки и да се търсят по - добри резултати. Това че се предполага, че все пак има и някакви плюсове обаче понякога е под огромен въпрос за конкретния човек или отдел, тъй като дефакто се говорят само лоши неща. Друг минус е организацията. Не че такава няма и не че не се правят опити за нейното подобрение. Но на моменти прави огромно впечатление как заради нейната недоизпипаност се случват грешки, пропуски, не се свършва някаква работа. Понякога се дължи на пропуск в комуникацията между по - високостоящите хора във фирмата, понякога заради лоша комуникация между отдели или каквото и да било друго. От една страна всичко се планира, от друга винаги става нещо извънредно, от трета все ще се намери някой разбрал криво нещата. . . като цяло тази точка е доста важна, защото след като организацията не е на високо ниво следва и резултатите да не са брилянтни. Но както казах правят се опити за нейното подобрение, така че евентуално в бъдеще ще сме идеални.