Допреди седмица работих в PubGalaxy в продължение на почти 3 месеца като Product manager. месец и половина след започването ми, точно преди коледните празници, мениджърът ми беше освободен без предизвестие. Не мога, а и не ми е работа да коментирам защо, но факт беше, че продуктовото звено оставаше без лидер, а най-вече аз като човек на под 2 месеца. Никой не зададе въпроса дали сме успели да финализираме онбординга ми и дали имам нужното, за да продължа напред (а той не беше напълно завършен, именно частта със спецификите на моя екип не беше покрита ни най-малко). CEO-то Ивайло Иванов каза, че ще се чуем, да обясни как ще продължим, но разговор с него така и не се състоя. Най-старият служител в Product временно пое ролята на Head, но само оперативно. People manager нямаше и така, въпреки отзивчивостта на колегите, аз нямах човек, на когото да разчитам да напътства и валидира работата ми в началото и най-малкото да подсигури, че ще свърша добре това, за което са ме наели. И при такива обстоятелства рязко встъпих на практика в длъжността си и може да се каже, че сама ръководех навлизането си в екипа от първия практически работен (не обучителен) ден. Очакванията към мен си ги имаше, но не и съпорт, какъвто и по-опитни кадри биха изисквали в първите си месеци. Тотален самотек! Чудих се дали имам бъдеще в тази фирма, но реших да изчакам новия Head, защото, кой знае, може да е читав и да ми върне надеждата.
И така докато (както виждам небезизвестният) Нанко Русев не стана Head of Product към края на януари, както той сам беше споменал – след 3-годишна „почивка от професионалността“. Кой спира да работи за три години? Без да е споменал някакво основание, лично занимание, пътуване или нещо, на което се е отдал за този период? Не че е длъжен, разбира се, но е странно човек, който не се свени да говори за себе си, да не каже нищо повече. Целият му 14-год. стаж е само във PhoneArena.com (откъдето spinoff-ва PubGalaxy, това са същите шефове, с които е гъст през всичките години). Липсата на опит в друга фирма значи, че няма кой да валидира качествата му, освен Ивайло и Пресиан (а и той самият се причислява към „борда на директорите“). По негови думи е бил на точно 2 интервюта в живота си и начинът, по който повечето от нас търсят работа – чрез подготовка, интервюта и себедоказване, му е чужд. Той винаги е имал връзка с шефа и не е излизал от зоната си на комфорт. Не мога да не допусна, че някои елементи на самоусъвършенстване и себеосъзнаване е много вероятно да му липсват. А те са важни за човек на лидерска позиция. И накрая пак при „неговите хора“, да оглави екип в бързоразвиваща се индустрия, твърдейки, че се чувства up-to-date, макар че предния ден е питал какво беше DSP? За мен тук прозира несериозно отношение и неангажираност, бих казала и доста ограничен капацитет, след като вярва, че е идеално подготвен и няма какво да допълва или подобрява. Нямаше никакъв план или дори мисъл за неговото онбордване. А относно 2те му интервюта overall – едното е било за Product manager в PubGalaxy, с Мария, тогава още Head, и не е бил одобрен – никаква изненада, според мен, предвид, че нищо в опита му не говори за продуктов мениджмънт; би било questionable да го наемат за PM, какво остава да оглави такъв отдел. Но ето, че заема мястото точно на човекът, който го е reject-нал, а аз изглежда заемам неговото, ако е бил одобрен тогава. Just a coincidence… Все пак, реших да изградя мнение от 1во лице и да видя как бихме работили заедно, преди да взимам решения. Но единственият пряк контакт с Нанко беше, за да ми каже, че Азериън („компанията-майка“) са решили да ме освободят, поради намаляне на бюджета за екипа. Само вмятам няколко факта, по които размишлявах в тази връзка - 1-во: аз съм единственият освободен в този момент, не е съкращаване на група хора, процент от персонала или нещо такова по-стандартно; явно моята заплата е game changer. 2-ро: има колежка в майчинство, която се връща напролет, а моят изпитателен срок е поне до 07.05 – можеше да ме „използват“ още 2 месеца или най-вероятно повече преди нейното връщане, и пак да ме освободят без предизвестие; хем ще имат време да наблюдяват работата ми и да вземат по-информирано решение преди да съкрятят този съдбоносен щат, но го направиха сега. 3-то: компания, прибягваща до освобождаване на служител от финансови съображения, продължава да използва услугите на външна recruitment агенция, т.е. не е редуцирала други разходи, които може. 4-то: За да бъда наета, позицията и бюджетът за нея са били одобрени, което все трябва да е обвързано с някакъв финансов анализ и прогноза, за да знае работодателят, че може да си позволи този hire. И това явно се е променило за толкова кратко време.
Не само продуктовото звено страда, ресурсите като цяло са много орязани и това ощетява прогреса. Има кадърни хора, приятна атмосфера и колаборация, но откъм мениджмънт, перспектива за развитие и условия спрямо бранша – по-скоро изглежда необещаващо към момента.
- некомпетентен мениджмънт
- не се инвестира в необх. ресурси, тъпчене на едно място
- ценности само на думи
- липса на доп. стимули - замразени заплати, няма бонуси
- неконкурентен соц. пакет