Един работен ден край няма. Работиш over time, който не се плаща. Ангажиран си 24/7. Единствения ти почивен ден е неделя, ако вско е наред. Комуникацията между отделите и мениджърите е под всякаква критика. Като ох това страдат всички служители по веригата. Даваш всичко за фирмата да се развие. Работиш денонощно без.да бъдеш оценен подобаващо. И в един прекрасен ден когато си тръгнеш, се превръщаш в техен враг и започват да ти пречат за твоето по нататъчно развитие, използвайки връзките и позициите си. Много жалко. Най-приятната част от работата си е, че сам успяваш с доста трудности да се развиеш и придобиеш опит.
Заплащането, ако се договориш разбира се е да речем.добро. Но все пак ти излиза през носа накрая.
Бонусите са пълня подигравка към служителите на всяко едно ниво в йерархията. Държат те т теб като с парче месо, като с нищожество, все едно си се продал и си ем длъжен за всичко. Бяло робство.