Голямата разлика между това как компанията се представя публично и това, което реално се случва вътре, е трудно да бъде описана с няколко думи.
На официалния сайт се говори за ценности, развитие на хората и силна култура на сътрудничество. Реалността, която много служители виждат ежедневно, е съвсем различна.
Комуникацията между хората често е ограничавана, вместо да се насърчава. Контактът между отдели или дори между различни етажи може да се превърне в ненужно сложен процес. Това създава атмосфера на изкуствени бариери и напрежение, а не на екипна работа.
Техническата база и част от оборудването също будят сериозни въпроси. Проблеми по машини остават нерешени с години, а когато се сигнализира за тях, реакцията често е раздразнение вместо реално решение. Вината при проблем почти винаги се прехвърля върху работниците.
Заплащането трудно може да бъде определено като адекватно спрямо натоварването и условията. Не е случайно, че текучеството е високо – много хора напускат след кратък период, когато разберат как функционира системата отвътре.
Работната среда на някои места е съмнителна от гледна точка на безопасността. Говори се много за стандарти и процедури, но на практика могат да се видят импровизирани решения, които не вдъхват особено доверие. Особено притеснителни са условията на някои работни места. Има инсталации, при които вентилацията е практически нулева, въпреки че се работи със вещества и процеси, изискващи сериозен контрол на въздуха. Това естествено повдига въпроси как точно се провеждат проверките за условия на труд и безопасност.
Парадоксално, най-доброто нещо в тази фирма са самите колеги. Има много свестни и работливи хора, които просто се опитват да си вършат работата въпреки условията.
Ако трябва да се обобщи с едно изречение:
между корпоративния имидж и реалността на работното място има огромна разлика.